РАЗБЪ̀БРЯМ СЕ, -яш се, несв.; разбъ̀бря се, -иш се и (разг.) -еш се, мин. св. -их се и (разг.) -ах се, св., непрех. Разг. 1. Започвам да бъбря; разприказвам се, разбърборвам се, раздърдорвам се. И се разбъбриха двете жени, тъй се разбъбриха, че чак когато Крачанката се надигна да си върви, усетиха загорялото откъм огнището. В. Милев, РК, 62. Жена ми засиява, разбъбря се: — Всичко хвалеха, всичко... И барчето, и телевизора, и завесите. Др. Асенов, СВ, 6. — Остави, дядо, не ми тежи! .. Старият човек .. пусна чантата. — То не че тежи — заоправдава се той смутено, — но гледам, не си свикнал май на нощно ходене.. — Ще свикна! — каза засрамен младежът. — Кой се е разбъбрал там! — обади се някой ядосано. П. Вежинов, ВП, 61. Приятно беше да потънеш в старите спомени и Методиевски, .., сега пред този мил стар човек се отпусна и се разбъбра .. за студентските времена. П. Незнакомов, БЧ, 129.
2. Неодобр. Казвам нещо, което не трябва да се съобщава; разприказвам се, разбърборвам се, раздърдорвам се. — Това го казвам само на тебе, като на свой човек. Ти да не вземеш да се разбъбриш. СбХС, 275. Иди при Милка. Тя видяла нещо, .., и е развълнувана. Трябва да бдим над нея, да не се разбъбри дори и пред родителите си. Х. Русев, ПЗ, 227. — Аз ще ти кажа, ама ти да мълчиш като камък! Чу ли? Да не вземеш да се разбъбриш из кафенето. Д. Немиров, БЛ, 56. — Ти каза ли на мъжете, че съм тук? — Нито дума! .. — Но постовете сигурно ще се разбъбрят? — Няма! .. Те .. не знаят за теб. Л. Спасов, КРВ (превод) [еа].